Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.
Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.

Защо „добрите момичета“ са толкова бедни


Нека разберем как е свързан най-разпространеният синдром – този на „доброто момиче“ – с нивото на финансово благополучие. Но първо няколко думи за това кои всъщност са „добрите момичета“.

Това е поведенческа стратегия, при която човек се стреми да се харесва на всички, да угажда, да оставя само приятно впечатление, да отговаря на очакванията, да бъде полезен, да изпълнява ангажиментите си и да предвижда всичко възможно. Почти винаги „добрите момичета“ са безотказни, много дружелюбни, учтиви и скромни. А също и тревожни – страхуват се от осъждане, не искат да разочароват и още по-малко да наранят някого. Като цяло щастието на другите е приоритет за тях.

Между другото, „добри момичета“ могат да бъдат и момчета. Тази поведенческа стратегия няма полова принадлежност.

И така, защо „добрите момичета“ често са бедни?

1. На „доброто момиче“ ѝ е трудно да взема пари за труда си.

Това не означава, че тя не се цени. Но ако поиска и получи достойно заплащане, ще загуби един важен инструмент за влияние. Когато оценяваш услугите си под реалната им стойност или изобщо не вземаш пари, ти сякаш получаваш власт над другия – той остава „задължен“. А именно това често е скритата цел, заради която схемата работи.

2. „Доброто момиче“ не умее да се грижи за себе си.

Вместо това тя избира да се грижи за другите с надеждата после те да се погрижат за нея. Така отговорността за нейното благополучие се прехвърля върху всички останали – но не и върху самата нея. Затова често ѝ се струва, че за бедността ѝ са виновни обстоятелствата, лошият късмет, „съдбата“… но със сигурност не и тя самата.

3. За „доброто момиче“ е важно да отговаря на чуждите очаквания.

Затова тя чака. Чака да ѝ кажат колко са готови да ѝ платят. Чака началникът да ѝ увеличи заплатата. Чака да забележат усилията ѝ и да я възнаградят. Да повдигне тези въпроси сама ѝ е трудно – ами ако това не съвпадне с желанията на другия?

4. „Доброто момиче“ прекалява със старанията.

Струва ѝ се, че ако надхвърли плана, ако направи всичко и още повече, ако работи до изтощение и се раздава напълно, това непременно ще бъде отчетено. Само че предварително да договори бонуси или условия – това тя често пропуска. А когато човек не цени себе си, другите също не го правят.

5. При „доброто момиче“ гневът често е потиснат.

Още в детството ѝ е обяснено, че добрите хора не се гневят, защото гневът е за „лошите“, „злите“ и „грозните“ вещици. А и да се ядосваш било опасно. В действителност обаче потиснатият гняв изгаря енергията, необходима за финансово изобилие, и пречи на човека да се проявява пълноценно.
Често от „добрите момичета“ може да се чуе: „Не в парите е щастието…“ Парите наистина не носят щастие сами по себе си, но именно те помагат да удовлетворим базовите си потребности. А това освобождава сили и енергия, за да се грижим за щастието си. С помощта на парите преминаваме от нивото „оцеляване“ към нивото „живот с удоволствие“.
Парите дават възможност да опитваме различни неща – а само така можем да открием какво наистина ни прави щастливи. Те отварят врати към развитие, удоволствие, радости, хобита, нови хора. И като цяло ни позволяват да се чувстваме по-спокойни, по-уверени и по-леки.

Затова е толкова важно темата за финансите да бъде осъзната и проработена.
Задълбочено съдържание
Запознай се с авторите на Silna
Три български психолози с международно образование, които създават съдържание за жените в България – с уважение, дълбочина и реален житейски контекст.
  • Мария Иванова
    Доктор по психология, ETH Zurich
    Мария е българка по произход, родена и израснала в чужбина в българско семейство. В работата си вижда един повтарящ се модел: много жени в България живеят с постоянно напрежение и висок самоконтрол, но рядко си позволяват навременна, съвременна подкрепа. В Silna тя превежда сложното на ясен език – практично, спокойно и без натиск.
  • Елена Георгиева
    Доктор по експериментална психология, University of Oxford
    Елена е родена в чужбина, но израснала с силна принадлежност към българските си корени. В професионалната си работа с преходите в средната възраст тя често среща срам и вина около желанието за промяна – сякаш новият път трябва първо да бъде „оправдан“. В Silna Елена създава зрял и честен разговор за възрастовите етапи.

  • Десислава Петрова
    Доктор по клинична психология, University of Amsterdam
    Десислава е българка по произход, родена и израснала в чужбина, но през целия си живот поддържа жива връзка с българската общност. Професионалният ѝ фокус е женската идентичност и стойността на житейския опит. В Silna тя връща вниманието към жената 50+ – към опита, вътрешната сила и правото да живее без натиска на чужди очаквания.